автор: baigezan

С млади дами бях във кафенето
и се кефих, може би , загдето
младостта припомних си завчаска
и сърцето бързо ми затряска.

Хайде, мила, пак да се сбереме,
хайде, мила, днеска му е време!
Знаеш ти, горя със пламък нов,
знаеш ти, готов съм за любов.

Знам, ще кажеш, че не съм сериозен,
ала, аз си имам план помпозен-
вече няма хич да те гламосвам,
нито чувствата ти да плячкосвам.

Ще си бъда хрисим, па и мил
и ще съм нормален, не дебил.
Във крака ти гордостта ще сложа,
повече не ще да се изложа.

И когато пак ме ти приемеш,
моето сърце в ръце ще вземеш,
ще усетиш- вече съм ти роб,
буква най-безгласна чак до гроб!