автор: radi_radev19441944

С безвремия и трепети за нежност
последно каберне ще си налея.
Споделяйки с вечерника копнежи
душата на бутилката ми пее.

Разбира се, не ми е нужна доза.
За тези маскаради дами канят.
Обяздвайки салонни еднорози
богините са луди и пияни.

Разбира се, бих пийнал още малко.
Едва ли после ще се случи чудо.
Добавям за кантати катафалки
с римувани предчувствия за лудост.

Но късно е - не ми пречете, моля!
Обичам този сън със Евридика.
Готов съм за последната си роля,
когато боговете ме повикат.