Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 377
ХуЛитери: 6
Всичко: 383

Онлайн сега:
:: Heel
:: pastirka
:: VladKo
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПо неволя шампион
раздел: Произведения за деца
автор: ina_krein

С математиката бяхме скарани от много години, но нещата се влошиха опасно, когато смениха учителката миналата година. Тя ли не обясняваше ясно, аз ли не слушах внимателно, но неусетно се оказах в редицата на двойкарите.
След поредната родителска среща семейният съвет строго реши, че трябва да се подобрят нещата. При това бързо.
— Иначе няма да дойдеш на почивка през лятото с нас в Италия – заяви категорично баща ми. – А ще останеш при леля ти.
— И няма да гледаш криминалните филми от твоя любим сериал – допълни доволно майка ми.
Цяла нощ не спах и умувах как да изляза от ситуацията. Нямах брат, нито сестра, братовчедите ми бяха в Америка, баба и дядо също си нямах. Кой можеше да ми помогне с трудните задачи в седми клас, при положение, че бях пропуснал година и нещо по този предмет. А и преди не бях любител на цифрите.
— Ще преписваш всеки урок и ще решаваш всички задачи повторно – мама беше неумолима.
— А ако не ми стигне времето?
— Няма да гледаш филма – подкрепи наказанието баща ми.
Мъчех се ден след ден, но нещата не се подобряваха. Изпитите след седми клас наближаваха, лятото също. Не исках да остана под опеката на леля, която на всичко отгоре имаше вкъщи девет котки!
На другия ден седях на пейката пред блока. До мен седна новият ни съсед – бивш полковник.
— Какво става, приятел? – закачи ме той. – В кое море са ти потънали корабите?
Толкова бях отчаян, че му разказах всичко. Той замълча няколко минути, а после ме попита директно:
— Готов ли си на мъжка сделка? Мога да ти помогна с математиката, но ти ще ми помогнеш с подготовката на един макет възрожденска къща. Ще участвам в едно състезание. Ръцете ми вече треперят, няма да се справя с детайлите.
— Готов съм – отговорих бързо, осъзнавайки, че това е единственият ми шанс.
Започнахме работа всеки ден. Един час той обясняваше онова, което бях пропуснал по математика, един час аз му помагах при изработването на малката възрожденска къща.
Преписвах уроците по математика, без да увъртам. Намерих и един учебник от миналата година. Започнах да преписвам и него, заедно с образците на решените задачи. След месец излязох от групата на двойкарите и се насочих към групата на учениците около четири. Госпожата започна и да ме хвали.
Можех да гледам повторенията на криминалния сериал у съседа, когато помагах за къщата, но вече не ми беше така интересно. С изработването на този проект научавах невероятни неща за възрожденските майстори, за епохата и бита на тогавашните хора.
Резултатите се покачваха не само по математика, но и по история и география – оказа се, че белокосият мъж бе пътувал като военен из половината свят. Разказваше увлекателно и неусетно научих , че „чума“ – това е коженият дом на хората, живеещи в тундрата, а името Якутия означава рубин. И не само това.
Започнах да се заслушвам в разговорите на моите съученици къде смятат да кандидатстват, кои са добрите училища. Математическата гимназия не излизаше от устите на всички. Там били най-добрите учители, но се влизало трудно.
Оставаха два месеца до заветното лято, а аз вече бях в редицата на петиците.
— Ако изкараш сто точки на изпита – заяви една вечер баща ми, - ще те пратим на лагер в чужбина.
— Не – заявих сериозно като банкер. – Ако изкарам сто точки на изпита, искам да идем в Якутия вместо в Италия.
Баща ми се смя поне десет минути. Но аз мълчах сериозен.
— Добре – обеща вместо него мама.
Това ми беше достатъчно. Натрупах сборници със задачи като кулата в Пиза на бюрото си. Решавах задачи от учебници в различните класове. Попълвах дупки в знанията си и помагах на съседа колкото сили имам. Сроковете за предаването на проекта наближаваха. А той се чувстваше все по-уморен и често посядаше на дивана.
Една сутрин, седмици преди изпита, не отговори на моето позвъняване. Не отваряше и вратата, щом позвъних. Чудех се какво става с него. Вечерта не мигнах от страх. Ами ако беше заминал някъде? Как щях да се справя с изпита? Сега беше лесно – за всяка трудна задача ми бе консултант.
— Полковникът е получил инфаркт – заяви на другия ден мама. – Ще се оправи, но май ще полежи доста в болница.
След училище хукнах към отделението, където лежеше съседът ми.
— Слушай – започна направо той – дай да се разберем по мъжки. Ти ще довършиш проекта и ще се явиш на конкурса с него. Указанията съм оставил на масата. Ще ти дам ключ от дома.
— А изпита? – преглътнах като риба на сухо аз.
— Изпитът не е проблем. Има един жълт сборник под кристалната ваза. Всички задачи реши. Ако закъсаш – има обяснения в края. Пребориш ли него – пръв си в математическата гимназия.
Исках дните да имат по 30 часа поне. Решавах задачите от жълтия сборник по няколко пъти. Четях обясненията и пак ги преписвах правилно. Някои решения учех дори наизуст. Макетът на къщата ставаше все по-красив. Дори измислих интересни детайли, които липсваха в указанието.
В деня на изпита бях съвършено спокоен – знаех жълтия сборник като стихотворение наизуст. Следобед пък бях на конкурса с макета на възрожденската къща. А на другия ден изписваха съседа от отделението. Щях да се справя. Исках да видя Якутия.
И я видях. Макетът на възрожденската къща спечели първа награда в конкурса. Наградата беше достатъчна, за да посетим и Италия. Но го отложих за есента. Исках с нас да замине и моят прекрасен учител и верен приятел – полковникът.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Усмивки от светлото детство"
разкази за деца и юноши
издателство "Многоточие" - 2024 г.


Публикувано от Administrator на 19.02.2024 @ 16:47:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

22.04.2024 год. / 12:39:37 часа

добави твой текст
"По неволя шампион" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: По неволя шампион
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 19.02.2024 @ 22:35:11
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Браво! Чудесно е!