автор: baigezan

Чувства изпитвам съкровени
пред някакви овци заблени.
То май и аз съм си такъв...
Явно, много съм си глъф.

Да, търся някаква изява,
бълвам стихотворна плява.
Глава ми,ясно, не работи
щом съм сред разни дон Кихоти.

Той-дон Кихот е бил модерен,
макар на битието верен.
Но и до днес за вси е шут,
от мелниците ял лобут.

Да блесна искам сред тълпата,
ала прост съм си,два ката.
Да ръся рими аз не спирам,
обаче, где се аз навирам?

Туй всичко е алегорично.
Не взимайте го вие лично!
Правя се на интересен...
А бе, дайте тон за песен!