автор: yotovava

Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия.

И тогава – навярно – ще мога докрай да разкажа
колко демони виха у мене десетки години,
как надеждата зъзне понякога вън на паважа
и се случва да мислиш – светът ти е пуст и е сринат.

Ала вярвам, че Бог в този миг се надвесва над мене
и ме взима на длан, и ми вдъхва кураж – да съм цяла.
Светлината ще бликне, макар и с криле уморени.
Ако края не виждам – е време за ново начало.