автор: pc_indi

30-ти Декември. Весело слънце танцува в дърветата, а Зимата е избрала пролетна рокля, с която да посрещне Новата година.
На автобусните спирка стои мъж на около 60 години. Нисък, набит, в анцунг и скиорска шапка, която е озаптила гъста рошава коса, подаваща се по краищата на шапката.
Порядъчно брадясал, а бръчките по лицето му така прецизно изрязани, и този мустак, и с едни ясно сини очи... Абе, въпреки анцунга, страшно ми прилича на онзи овчар с ямурлука от картината "Брезовски овчари" на Златю Бояджиев. Малко пораздърпан, малко грубоват, но чист човек, с видели много труд ръце. Някаква стара направа човек, от първото производство сякаш- глината е напукана на места, но здрава и неронлива.
На спирката е подпрян висок нещо като самар, нещо като сак на колелца, а край него на земята безалкохолна напитка -грозде и някаква чанта.
Не е от нашето село този. Поглеждам към все така от около месец безжизненото виртуално табло и се захващам да изтръгна информация от телефона.
-Дали ще дойде скоро нещо? - ме пита човекът с почти едва доловим ромски акцент и безгрижното изражение на шестгодишно хлапе, на което му,е все тая за всичко.
-След десет минути... - отговарям и захващаме вечната тема за причудливите недомислици по отношение на градскоселския ни транспорт.
От друго село бил, дошъл тъдява да лови пойни птички..
-Е , не чуваш ли как пеят от сака? - ми сочи с глава така наречения сак и чак сега си давам сметка, че чулуликането не идва от близките дървета, а...
-Защо бе, човек?! - изумено го питам
- Е отглеждам птици, с това се занимавам. Само пойни . Ловим щиглеци, скатии, конопари...Имам канари..Кръстосвам ги, размножавам ги и продавам..
- Е как ги ловиш? Не умират ли?
- Неее.. Залагам мрежи.И вътре едни такива като конци, и..те се заплитат, прибирам в кафеза и айде..
-И купува ли някой пленени птици?! Пеят ли така?!
- Оо, па как?! За рождени дни..за едно-друго, купуват..Пеят . И хората знаят..Кажат: Донеси некой канар, бате Янчо.. И носим.Некои вървят по сто, сто и петдесет лева..- навежда се, надига безалкохолното и примлясва доволно- Много хубаво това безалкохолно! Не бех пил такова до сега.. Аз не пушим и не пием, ама ми донесат некой път некоя домашна ракийка и си сипнем малко.. Тя мойта хризантема не дава и туку викне: "Я не пий!Къде се намираш ти?" Та й викам: Яз съм си дома, ти къде се намираш, за две глътки?..
- Добре де.. В кафезите ли ги отглеждаш? Как?!...
-Имам две големи помещения, навънка под навеса..С мрежи.. И вътре си летат... Като тръгнем да ги кръстосвам..то е дълъг процес.. Не ги пускам веднага заедно, що ше се сбият, и мъжкара ше фане да проскубЕ перчемо на хризантемата...Слагам два кафеза един до друг- в единия мъжкия, в другия женската, слагам по едно пиронченце така, че да се зафанати един за друг кафезите и..чакам.. Като видим, че почнат да се докосват с човки и оня почне да тура храна у нейнита човчица, значи е станала работата и ги събирам. Като свърши работа, спира да й обръща внимание и ги изкарвам.После отделям яйчицата и като се излюпат ги храним.. Забъркам бисквити с яйца и турим у една спринцовка, и на секо у човчицата.. И си знаят после..Само като видат спринцовката и пиу, пиу..протегат човчици..
- С бисквити и яйца? А другите с какво ги храниш? Със зрънца някакви ли?
- О, купувам много работи..И с мека храна... Различно..
- Добре де. .Тебе ако те сложи някой в клетка ей така, да си каже: Абе, много ме кефи тоя Бай Янчо, ще си го държа тука..Добре ли ще ти е?
- Ооо па как? Да ме храни, да ми чисти. да ми носи хризантеми..Ше пеем, та знае ли се! ..
Замълчаваме замислено..
-А е и много труд това..грижи..средства за храна и пр..-казвам все така замислено.
- Е да.. Много. Ама остава по малко и за мене..Ама аз, ако не са птичките, ше умрем. На мен тия птички са ми живота... Преди една година разбрах, че имам...такова... левкимия... рак на кръвта ..
-Оле.. И как се чувстваш ?
- Ама те не ми бяха и казали. Яз чух как сестрата , че бех зад нея, как пита доктора дали ше го изписват оня от трета стая, та да оправя кревата и той я пита : "Кой беше тоя?" И тя вика: "Оня, Янчо, с рака. " И като чух, се заковах, ама..нищо.. Замаяно ми е по некой път и сърцето рече: туп, туп, туп, туп, туп.. Ама..като настинка. Ама не можем да се занимавам яз с неква левкимия. Бели кръвни телца, червени кръвни телца.. Пием си лекарствата къде са ми дали и си гледам живота, не мислим това. На контролния преглед доктора вика: "Бате Янко, ти не може само с лекарствата да си се подобрил така .Кажи какво правиш?" Е какво правим..Ходим си на църква, вярвам си аз и пием билки.
- Какви билки пиеш? - питам с малкото думи, които са ми останали.
-Е такова...Алое..НастържЕм, настържЕм, нкиснем у старо, домашно, червено вино и чък- чък-чък с миксера, и..ударим по една чаша сутрин..и так. Не можем, нямам време да се знимавамс неква левкимия. А, е го рейса, идва... Айде, весело посрещане на новата година!