Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 297
ХуЛитери: 3
Всичко: 300

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: amadeus
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСияйният следобед на декември
раздел: Избрано поезия
автор: osi4kata

Сияйният следобед на декември
се вписва точно в личната ми възраст,
лежерно тъне в своето безтемие
и отзивчиво, и присъствено се мъдри
със собствена преценка за нещата,
изключил себе си от всички графици,
нахлузил ризката на миналото лято,
научил се къде зимуват раците.
Сияйният следобед на декември
е личната ми и любовна драма,
и както казва старото поверие -
не си ли влюбен в нещо - теб те няма,
а аз съм влюбена!
В живота си съм влюбена,
във ранно-декемврийска си жажда,
в застоите, във кривките, в заблудите,
в една звезда, която там се ражда,
невидима все още за очите,
интуитивно женски предвидима,
изтегля ме, скъсява дните ми,
но вече казах, че ми е любима.
Сияйният следобед на декември
е аватар в житейския ми форум,
лиричен образ в моите поеми,
описващ мен и само мен,
безспорно е,
че сходството е тъжно и красиво,
символира край, но и начало.
По дяволите,
ние си отиваме,
ала значимото в децата си оставяме.


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.12.2023 @ 10:47:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
787 четения | оценка 4.90

показвания 14489
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Сияйният следобед на декември" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сияйният следобед на декември
от Markoni55 на 12.12.2023 @ 18:08:33
(Профил | Изпрати бележка)
Декември е винаги повод за равносметки. Твоята е красива и пълна с живот. Бих искала повече да се харесвам и по-малко да се упреквам...Но да, концентрирала съм усилията си във внуците. Нека бъдат добри хора! В тях ми е надеждата! Прегръдки!


RE: Сияйният следобед на декември
от Izabella на 12.02.2024 @ 19:12:51
(Профил | Изпрати бележка)
Влюбих се в “сияйния следобед на декември”! Благодаря!