Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 208
ХуЛитери: 8
Всичко: 216

Онлайн сега:
:: rajsun
:: BAIGEZAN
:: LeoBedrosian
:: mitkoeapostolov
:: pinkmousy
:: pastirka
:: valchebnica
:: zinka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТайните на Петя
раздел: Разкази
автор: p12a28n

Денят бе от онези къси дни които докато се усетиш че започва, разбираш че е свършил и почваш да се питаш-стъмни ли се навън, или е мрачно?
Тих полъх на вятъра носеше влажен въздух от морето, реещи снежинки на около се стопяваха преди да се срещнат с оскъдната снежна покривка, образувала се по асфалтовите улици на града.
Хората вървяха и мислено си представяха как ще натрупа до края на деня. В съзнанието им ставаше приятно идваха и празници, бе началото на декември годината си отиваше и след нея се задаваше ново начало, за една щастлива нова година в която всеки имаше своите надежди.
Ходейки с бързи крачки за момент се спираха и пак забързваха, сякаш са онези играчки които се навиват с ключе на гърба и се отправят в различни посоки, нямаха време да се подготвят за големият сняг, за разходката вечерта под уличното осветление на града-зареждаха се с приятно настроение!
Учениците от езиковата гимназия точно привършваха последният час и с нетърпение чакаха да чуят звънеца за да тръгнат в навалелият декемврийски сняг по уличките на града.
Звънеца зазвъня и като пуснати на свобода птици се затичаха в двора на училището.
Започнаха да правят, от малко натрупаният сняг снежни топки, момчетата замеряха момичетата, но като чели имаше някакъв избор в тяхната игра. Всяко момче си бе избрало по кое момиче да насочва попаденията си, а пък девойките им отвръщаха с нежни писъци и неточни попадения, сякаш ги замеряха с непохватна, наивна нежност!
В тази зимна приказка присъстваше едно момиче, с дълга черна коса сплетена на плитки.
Но тя не показваше с настроението си че е тук при връстниците си, излъчваше напрегнатост лицето, очите и говореха че не бе сега в това време. Мислите и бяха обзети от някакво предчувствие, предчувствие което не бе реално, не бе радостно въпреки атмосферата в която се намираше. Бе замислена до тъжна, като че е длъжна да направи нещо, да вземе решение което би и отговорило на въпроси задавани от самата нея, да получи отговори, болезнено необходими да приеме истините които я караха да пише стихове!
Правеше бавни стъпки, като че насила вървеше все едно някой или нещо я държи за гърба да спре, да остане на място и никога да не продължи на "там" където се бе запътила, да не се прибира в къщи, да се разхожда по улиците дори и тъжна но да остане...
Усещането и бе за "нещо" което я чакаше в дома и, "нещо" неудобно, "нещо" ново, непознато, непоправимо дори име му бе измислила-нещото, Зад стените на голямата къща!
Поглеждаше в ляво и в дясно, виждаше връстниците си, как се смеят и се радват, задаваше си въпроси и тихо си шепнеше да не издаде че си говори сама.
Питаше се-това щастие ли е, колко ще продължи, дали тези мигове ще останат в СПОМЕНИТЕ на тези млади хора? Или ще се стопят със снега, на който се радват сега в момента и когато побелеят от старост, ще си спомнят ли този малък нищожен сняг на който толко много се радват сега? Те знаят че в планината има много натрупал сняг, значи повода не е в снега- щастието е сега в сърцата им, то е във времето, в приятните моменти в които и снега и деня присъстват, но само като сняг и нищо повече!
Доволно разтърка ръце да покаже пред себе си, че че е разбрала поредната си истина която се бе вкопчила като болка в нея, видяла ли е щастие в снега, и си отговори си, да, да!
И пак се отнесе в своя свят, реалния на мислите и светът на тайните и мисли който и носеше емпатия към себе си.
Философстваше на тема "живот", какво иска от нас, дали правилно го разбираме, взимаме ли от него това което е за нас, или искаме от живота нещо което не сме готови да приемем, колко глупави сме понякога-плащаме най-висока цена за нещо, което не знаем как да използваме, нещо ненужно!
С тези мисли тя погледна че вече се намира пред къщата в която живееше.
Сърцето и за миг спря, огледа сградата и повярва че вижда времето ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА-то бе спряло зад тях! Прошепна си времето бе нейната ТАЙНА, но ИЗМАМЕНА и не от някой друг а от МЛАДОСТА която е времето, ПРОШКА не дава, само в СЪНЯ идва при нея, посяда до ложето и, и гали и косите...

ИЗМАМЕНА, сама и крехка, подвластна на сърцето.
МЛАДОСТ, непотребна не даде и ти надежда.
ПРОШКА, на живота-той посреща, за да ни изпрати.
СЪН, душата взема, до звездите я отвежда, в стиховете я оставя вечна.
СПОМЕН, на момиче питало небето-залеза тежи ли над морето?
ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА, заключена в клетка, бягство е последната надежда.
ТАЙНА, крие се в безкрая, къде се среща края на съдбата?

25 04 1962 - 04 12 1979
Петя Стойкова Дубарова


П.П.

Петя можеше още да ни каже.
От жестоки истини реши да ни пожали.
Чака от живота- тежестта да и стовари.
Израсна мигом младостта, победи и щастието си кратко.
Видя и блясък, видя и тъмната страна, видя ги в мрака.
А, стиховете ще се помнят вечно, това остави момичето-поета.
Йехова взе душата неспокойна, поведе я по пътя на покоя.

Вечно там ни пита, този свят дали е бил достоен?

Мир ще види душата и в простора!
Истините вече ще ги гледа, но с очи прогледнали от Бога.
Разнася се праха на воля-та да жари тук, и земя и хора...

02 12 2023г.
ПАН


Публикувано от Administrator на 02.12.2023 @ 21:11:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   p12a28n

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.03.2024 год. / 20:23:13 часа

добави твой текст
"Тайните на Петя" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.