автор: ivliter

На думите по дългите пътеки
върви един поет.
Срещу глада и нищетата той върви.
Кой иска да си купи думи днес?
Не можеш с думите
стомаха да нахраниш.
Но днес
на думите по дългите пътеки,
в безсъници родени,
върви един поет,
забравил думата „практичност“.
На рамото му се люлее
зеленият фенер на вдъхновението му,
с което като древния митичен Диоген,
той търси днес човека в думата,
в дълбоката кънтяща бъчва на света,
чиито обръчи са се разхлабили –
дъгите са така разсъхнати,
че може всеки миг да се разпадне.
Поетът с поглед на дете върви
и моля ви, не се плашете,
ако се спре на вас и ви рече:
– Намерих го, човека! Ето го!