автор: Samanda

Когато и мене вече
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето
дъга ще изпише.
В душите човешки,
все тъй раздвоени,
добро и зло,
праведност и грях,
пак ще се догонват.
Железни умове
ще съчиняват
кървави сценарии,
ще гърмят оръдия,
ще сеят смърт и разруха,
ще никнат горест и мъка;
а невинните бездомни
в земите тилилейски
ще дирят покрив и утеха.
Безброй хилядолетия
след целувката на Юда
все още ще кърви
под трънена корона
Христовата повеля.

А някъде ….
В далечната Държава на Духа,
Сандро Ботичели, прероденият,
ще изрисува и десетия кръг на Ада.
Четката му ще докосва небесвода.
Същия ден по кървав залез късен,
над олтара на Всемира надвесен,
Микеланджело Втори Младши,
"Страшният съд" ще доизпише,
добавяйки още тъмни фрески.

В друго, в много далечно време,
след милион светлинни години,
в страната на надеждата и Духа,
поети ще съчиняват пак сонети,
свободата, правдата и любовта,
ще величаят в одически поеми.
Човекът ще е богоподобен тогава,
когато всеки крачещ по земята
замечтае и сътвори живот благ
с душа на поет или художник.
Може би, може би тогава ….
Раят ще слезе на Земята.

Samanda