автор: ivliter

От лунните поречия
струи небесна сребърна вода
и ведър вятър
се спуска ниско над заспалата земя.
О, тази нощ небесната река
блести с невероятен блясък
и от спокойната притихнала вода
на тайнството небесно
прибират срамежливите си погледи звездите.
Те в бистрия копнеж на хоризонта,
в стъпките на идващия ден,
ще се превърнат в разпилени бисери,
които изгревните часове
с нескрита радост ще събират
в прогледалата в утрото трева.