автор: p12a28n

Част трета- финала

Стих след стих, спектакъла се преполови.
Време е за финала! Какъв да бъде?
Кажете вие от залата- нали в началото ви обещах?

В театъра да видите поуката за вас!

Някак си...не искам така с героите да се разделим
да им дадем шанс, в любов да ги сдобрим:
Ще потърсим ги сега-къде ли се намират в тяхната мъгла?

Той, стенеше в болница на легло, съвестта му казваше, че лошото от него е дошло!
Тя се гледаше в огледало на срамът, съвестта и обясняваше, че тя разрушила е мирът!
Има шанс за тях-от самото им начало, сигурен бях!
Видяхте ли, и двамата герой, че лихваря в тях, никои не изгони?
Съвестта е честния лихвар, и щастие на заем дава, на всяка земна твар!
Но, след време кредитът си търси, да провери дали чувствата останали са- същите!
Така направи и с нашите герои, подтикна съвестта им да говори!
В противен случай, до къде ли биха стигнали?
Може би, стени в омраза и насилие, биха вдигали!
Ето го, и финалното ни действие:

Жената плачеше пред огледалото за нехайното си бездействие.
Вгледа се в сълзите, спомни си как някога и там навлажняваха и очите!
Но...различни видя ги тя сега-сълзи са ДА...но само от тъга!
А, тогава...припомни си ги тя-разбира се че там бяха, перлите на любовта!
Поиска пак, сълзи кристално чисти, не сълзи от болка и тъжни мисли!
Дори и тя, самата не разбра-как в болничната стая за миг се озова!

Мъжът и, в кошмарна кома се бе отнесъл, в пропаднал комарджия се бе възнесъл.
На границата между двата свята, седеше той срещу смъртта на една и съща маса!
Себе си бе заложил в облог, време бе за последният залог!
Тогава той, на карта дама заложи собственият си живот!
Настъпи гробна тишина, крупието картите разбърка.
Героят наш потъна в пот, в лицето пребледня, сърцето спря!
Отсреща се присмиваше единствена смъртта!
Усмихна се крупието на мъжа, а той лихваря в него разпозна!
Картата изтеглена е, каза крупието...духът на мъжа се насочи към небето!

В тоз момент в стаята нахлуха, доктори, сестри и санитари.
Жена му плачеше с пълен глас изстрадал!
Коленичи пред всички на колене, помоли Господ-нея да прибере!
Молитвата и бе искрена в тъгата- Бог я чу, защото молеше за обичта си!
Пресели я при мъжа и в кома, там тя видя как смъртта очакваше залога!
Крупието с пръст, веднага я посочи, твърдо каза-ето дамата, залога тъй сочи!
Смъртта намръщи още повече лицето, страховито и сърдито рече:
ЛЮБОВТА ОТЪРВА ВИ ОТ НЕБЕТО!

Отлетя смъртта, а от някъде се чу сигнал, в стаята се бе събрал целият дежурен персонал.
Лекарите повдигаха рамене, не вярваха че сигнала е от живото сърце!
В цялата тази суматоха, никой не видя че жената лежи на пода.
Извика стряскащо една сестра- в несвяст е паднала горката му жена!
На мига свестиха я с вода, сестри и лекари изправиха я на крака.
Втурна се към мъжа си бедната жена, прегърна любовта си, с цялата си топлина!
Отрони, една единствена сълза, която падна по челото на мъжа.
Бавно той очите си отвори и разбра, винаги до него е бдяла любовта!
Проговори, осъзнал всичките слова, които каза в младостта:
ОБИЧАМ ТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА, НЕКА С ТЕБ ДА БЪДА И СЛЕД СМЪРТТА!
Жената, загледала се в сълзата- спомни си как затвори очите пред словата!
Погледна го право в зениците, думи каза, единствено от мислите:
ВИНАГИ СЪМ ТЕ ОБИЧАЛА, НО НЕ ЗНАЕХ ЧЕ ПО ТЕБ ТАКА СЕ БИХ ЗАТИЧАЛА
ИСКАМ СЪЩО ДА ТИ ПРИЗНАЯ, ЧЕ В СЪРЦЕТО СИ, ЦЯЛ ЖИВОТ ТЕ ПАЗЯ!

И прегърнаха се те пред всички, отлетяха в свят на обич, чист и романтичен.
А, с целувката гореща, обектива запечати-последната им театрална среща...

Време е, за заключителните ми слова:
Кратко ще ги кажа-ВЯРВАЙТЕ В ЛЮБОВТА!!!
Тя, бе разделила двамата с омраза-
да им каже само-и в смъртта вечно ще сте си двама!

Светлините в залата вече се запалиха, ръкопляскания на спектакъла удариха.
Да извикаме актьорите на бис, да повторят историята им, вече в щастливия си стих!
СПУСКАМЕ ЗАВЕСИТЕ!
Пред актьорите слагаме имената им-човеците.
На лихваря, сме длъжни овации да раздадем
той режисира театъра-без да разберем...

КРАЙ.

ПАН
16:11:2023