автор: pinkmousy

Когато вещиците плачат, навън вулканите изригват,
и гарги черни грозно грачат, цунами мощни се издигат.
Когато вещици тъгуват - не би желал да си наблизо.
Те трябва просто да лудуват, защото инак нямат смисъл.
Когато вещица обидиш... Остава само да се молиш.
Прощава само след разбиране. Душата си като разголиш.
Когато вещица подминеш... Едва ли всъщност е възможно.
Дори едва да се разминеш, ще я запомниш. До безбожност.
Когато вещица сънуваш... Косите и като докосваш...
В очите и като потъваш... Душата и като разголваш...
Когато вещица бленуваш... В опастност вече си голяма.
Защото няма път за връщане. Забравяне ли? Няма, няма ..
Когато вещица обичаш - светът обръща се напълно.
И всичко дребно губи смисъл. Животът някак става пълен.