автор: Albatros

... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло,
замлъкнат ли, е с векове! – в мълчанията Бог говори,

с душа, прекършена надве, летят в словесните простори,
прекрасни Божии деца! – от ангели по-безадресни,
избягалите ни слънца те ни ги връщат – с птичи песни,
те сторват ни деня благат! – дечица с хвърчила на двора.
Поетите на този свят са просто извънземни хора.