автор: mariika

Глава 5 - Лиско и Мишо решават да намерят камъка

Все още думите ехтяха.
Стояха двамата, мълчаха,
премислят думите отново,
ни вопъл казваха, ни слово.
Глава 5 - Лиско и Мишо решават да намерят камъка

Все още думите ехтяха.
Стояха двамата, мълчаха,
премислят думите отново,
ни вопъл казваха, ни слово.

“Дано камъкът не се намери..”
замислен Лиско потрепери
“..от глутницата вълци бели.
Водач им е вълкът Валери.
Вземе ли го пръв е ясно,
няма място безопасно.
Ще гони всички ни далече
щом северът е негов вече.”

Така и Мишо сподели..
“Попадне ли и в Господин,
морж с туловище грамадно,
смачква всички безпощадно,
от неговите бивни бели
ще бягат само оцелели.

Или в Чопко, знайш как вика,
гларусът, от Атлантика,
някой нещо ще изпусне
да го вземе ще се впусне.
А и крясъкът му е един..
..би уплашил Венелин.
А човката му - като щипки
горко им е на всички рибки.

Какво ще правим друже мой?
Не вземем ли в ръцете свои
този камък от небето,
бъдещето е проклето.”

И решиха бързо двама
да намерят този камък:
“Във името на всички нас,
намираме го, ти и аз!”

Глава 6 - Тръгват за небесния камък

Тъй решени - вече тръгват
само пътя да намерят.
Дали към острова на изток,
или към онзи айсберг близък,
или на запад - бряг във бяло,
на юг ли да е като цяло,
или на север - океан безкраен?
Къде да търсят? Път незнаен.

Това забравиха да питат
при срещата си тук със кита.

Но случвало се е преди
късметът да ги сполети.
И ето, случва се сега
изпод морската вода
показва се муцунка в бяло.
Но и цялото й тяло
бяло - като паднал сняг,
а са далеч от всеки бряг.

“Здравейте” каза им веднага.
Спогледаха се с изненада
Лиско с Мишо и решиха -
също нея поздравиха.

И бързо тя подхвана тема,
че нямаха и много време:

“Е, знаете какъв е ясен
гласът на кита гръмогласен.
А и имам дарба своя,
и ги чувам как говорят
китове и риби - всички,
мислят си, че са самички...ха..
С ехо локатора си чувам
ако двама тихо плуват...
колкото да са далеч,
чувам всяка тяхна реч,
а камо ли мече и лиско,
да бъбрят с кит съвсем от близко..

Белослава съм по име,
най-голяма сред делфини.”

Така и двамата герои
разбраха, че късметът свой
ги е срещнал не със друга,
а със бялата белуга…

Така тя продължи речта
и каза следните неща:

“Съвсем случайно подочух
какво ви каза китът тук
и съм силно притеснена,
че попадне ли в корема
на душман от дълбините -
- камъкът от висините,
бъдещето е неясно,
даже знам, ще е опасно.

Един е долу на дълбоко,
отнася се със нас жестоко -
….гренландската акула.
От нея всеки се страхува.
Ще вземе камъка - познай,
за много риби ще е край.

Та вече ако сте решили
и тръгнали сте все по дири,
решена съм да ви помогна -
постъпка ще е благородна.

Имам приятелка, познава
двама ви - това ми дава
увереност да ви помогна.
И каза тя, че сте способни,
и сте смели, и достойни
за дела така подобни.
Тя казва се Сияна -
косатката във океана.”

Щом чуха името - Сияна,
присетиха се, че и двама
помагали са й във нужда,
доброто дело тъй се връща.
На другар щом се помогне
да успее, или смогне
от трудност да излезе някак,
отплаща ти се, без остатък.

“Благодарни сме ти, Белослава,
това увереност ни дава,
но как да продължим натам?
Къде е камъка не знам.”

Каза Лиско, а тя рече:

“Сигурно не е далече,
да! Със сигурност би знала
Мика, тя го е видяла.

Мика е на онзи остров,
там видяла отвисоко
точно мястото където
нещо падна от небето.

Стъпите ли на земя -
онзи остров, веднага
мойта Мика потърсете,
кой ви праща й кажете.

Сега - гребете дружно
към острова, че ще е нужно
да побързаме веднага,
че това не се отлага.
Духа вятърът попътно,
аз пък ще помагам плътно
бутайки леда направо,
само дръжте курса здраво!”

...плавайки и все напред,
двама на парче от лед,
с помощ във това си дело,
заедно напредват смело.

Знаете, е доста трудно
гребането и е умно
чужда помощ да приемаш,
ако дава ти се - вземаш.