автор: radi_radev19441944

Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.

В градината на мъртвите цикади
сонатата на тишината пее.
Събирам нощ в шума на листопада,
защото след това ще онемея.

Измислям си легенди, че те има
в легенди за Орфей и Евридика.
И трупам тишина от много зими,
когато тишината ме повика.

Измислям те в случайни мелодрами,
в усмихнатото лято на цветята.
Рисувам сън с увяхващи циклами
по нощните прозорци на тъгата.

Оскъдиците в моя път са стръмни
и пламъкът отвътре е невидим.
Очаквам зад прозореца да съмне -
не ми се спи и сричам персеиди.

* Метеори от съзвездието Персей