автор: osi4kata

Беше толкова хубаво, че горчеше от хубост,
приболяваше сладко от любов и тъга,
младостта дефилираше по безкрайните улици,
със идея за вечност дефилираше тя
и не вярваше в преходност,
а смъртта й изглеждаше
като край на история в паралелен живот,
младостта не намираше паралела във себе си,
младостта се приемаше като форма на бог,
бодра,
силна,
безгрешна
и способна да грабне,
и да метне на рамо две планети в една,
да печели дори, щом загуби. Наздраве!
Беше повод за тост. Беше славна игра.
Беше толкова хубаво, беше толкова някога.
Младостта се прекърши, младостта залиня,
от парадната улица сви куцукайки в пряката
и потъна в житейската сива мъгла.

Р. С. 2023