автор: mojsei

На пламенната Естела


Няма драга, мъжко, женско-
с тебе разговаряме любовно,
че отхвърлих всичко ...енско
с предложението съдбовно.

Страстите са нашите олтари,
издигащи в степен любовта -
нежност ти поднасям в пожари,
на слетите в едно тела.

Учи ме ти любов какво е -
за мен си Муза и жена,
но първо пред гробове
ще чуя твойто:"Да!"

Не става дума за дуели,
ах, да:"Каквото кажеш!"
защото пътя сме поели,
а не със секс да ме накажеш.

Нали ти казах възрастта си -
реших в тоз живот да не старея
и младостта и днес ме краси,
а с нея аз си пея.

Но ето ме - лежа в тревата,
очаквайки любимата Естела -
на Мо да вдигне тя главата,
оставен вънка без постеля.