автор: apostola

Вървя си по пътя - не гледам назад.
Живея в безпътя - ей тъй - на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.

Горчив съм от сладост. В горчилка- сладня.
Старея от младост в студена главня.
Във близост- далечен, а всъщност съм тук.
И смъртен, но вечен в с ърцето на внук!