Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 211
ХуЛитери: 3
Всичко: 214

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pavlinag
:: poligraf

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМонолог на едно неравновесие
раздел: Поезия
автор: pastirka

Бях стресирана. Истински. В мене се бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето
чувствах свързано с този нещастен и болен човек.
Беше минало той и изтекла вода, ала ето,
че се върна у мен на годините старият ек.
Залюляна от прилив на страх и копнеж нелогичен,
се усещах ту жертва, ту бягащ от дивеч ловец..
От една нерешителност, чужда за мен, непривична,
зазвъняваше с призивен глас във душата звънец,
аз от който не знаех къде да избягам и всички
приглушени посоки изгубваха пътя напред.
Продължа ли, поемам съвсем основателно риска
да изтегля отново за себе си губещ билет.
И се лутах така – обвиняваща, страдаща, плаха,
неразбрала и себе си даже, а камо ли друг.
Но дори и в съня си усещах, че висне заплаха,
ако пак лекомислено кажа на някой съпруг.
Но отново забързана крачех по пътя наклонен,
а съдбата пързалка умишлено правеше - знам.
По средата стоеше Никола – самотен, бездомен
и очакваше моя подарък – сърце да му дам.

Това, приятели мои, е 24 глава от новия роман в стихове, който
пиша, но структурно се различава много от това, което съм представила
вече в нашата гоненица в сайта.


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.11.2023 @ 10:34:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
130 четения | оценка няма

показвания 13080
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Монолог на едно неравновесие" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Монолог на едно неравновесие
от p12a28n на 04.11.2023 @ 11:42:57
(Профил | Изпрати бележка)
Видях, прочетох новото в скритите метафори на стиховете ти!
Поздрави и успех ти желая :)


Re: Монолог на едно неравновесие
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 04.11.2023 @ 20:10:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! И аз се надявам на успех!

]