автор: yavorkostov

Времето не е просто метеорологично понятие или абстрактен философски предмет, а Божие творение, което свидетелства за своя Създател.
За съжаление обаче ние често не обръщаме внимание на тази истина и пропускаме факта, че времето, като всички останали Божии творения, свидетелства за величието на Твореца.

В 3 глава на книгата Еклесиаст Соломон заявява, че „има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето“, след което изрежда различни видове време, които всеки от нас би могъл да разпознае като специфични сезони от своя житейския път. И все пак, този текст като че ли остава малко по философски отвлечен, ако не го поставим в правилния контекст, а именно: да погледнем на въпросните времена от перспективата на Новия Завет.

„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ казва Господа в Матей 6:33, като под „всичко това“ има предвид всяко нещо, от което имаме нужда, за да живеем нормално. „Търсете на първо място Божието царство и Неговата правда“ трябва да е нашия основен мотив. Този мотив определя и отношението ни към времето. Разбирането ни за времената трябва да е в контекста на търсенето на царството, а търсенето на царството е по всяко време.

Какво обаче означава да търсим Божието царство и Неговата правда? Със сигурност търсенето на царството е свързано с издигане и прослава на името на Царя. Интересно е да отбележим, че търсенето на Божиите царството и правда е обвързано право пропорционално с нашето желание наистина да ги намерим. Търсенето на правдата също така е и стремеж към откриване на ценностите на царството и тяхното прилагане и устояване в живота ни – в личен и в обществен план.

Ние ще бъдем в състояние да разпознаем в дълбочина кога е „време за раждане, и време за умиране; време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене; време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване; време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; време за търсене, и време за изгубване; време за пазене, и време за хвърляне; време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене; време за обичане и време за мразене; време за война, и време за мир…“ (Еклесиаст 3:1-8) само, ако мотивът ни е търсене на Божието царство и Неговата правда.

Ако разгледаме стиховете от 3 глава на Еклесиаст именно през тази призма, те ще придобият по-дълбоко значение за нас. В този смисъл, видяно от позицията на Бога, времето за хората от света може да не е същото като времето за търсещите царството. Времето за война за света, за народа на царството може да се окаже време за показване на милост, време за израстване във вярата, време за практично споделяне на Благата вест...

Ето защо, от казаното дотук можем да извадим основния важен извод: днес е време за търсене на Божието царство, за да имаме способността да разберем същността на настоящото време, и за да имаме способността адекватно да отговорим на предизвикателствата му.