автор: Georgina

С мрежа съм облечена
не може морето да ме гали цяла
и мрежата ме води по вълните.
Не дишам, не харесвам щастието да се удължава.
Не е красива сушата,
земята, лишена от морето ме отблъсква,
защото ако пръст съм аз
вода е може би душата.
Каква приятна нежност има във водата
и всеки жест изглежда грациозен,
дори смъртта, облечена във вода
е по-красива от живота.
Какво на сушата
сравнимо е със ласките ти мокри?
И птиците, родени от вода
намират гмуркайки се дом ли?