автор: BAIGEZAN

Не съм поет, макар, че пея соло
сред гарвани и свраки на ята
и си мълча, да бият ме на голо,
но със пестник аз удрям го света.

Не съм поет, но винаги ще стигна
и пируети не въртя пред властници.
Всякога пред всички ще пристигна,
защото те житейски са нещастници.

Не съм поет, със поглед най-замътен
и не витая в други светове.
Но, срещна ли жена, дори безпътен,
с букета мой тя ще се озове.

Не съм поет, децата ги обичам.
Последният петак бих дал.
Не сладолед, а торта им обричам,
дори направя ще им карнавал.

Не съм поет, свободна е душата
и нямам пранги и окови.
Аз съм след Бог и светлината,
далеч от скърби и отрови.

Туй всичкото е , без съмнение,
на автор безусловен- апостроф.
Чрез него чакам приключение,
за нови хоризонти съм готов!