Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 211
ХуЛитери: 4
Всичко: 215

Онлайн сега:
:: ivliter
:: Marisiema
:: pavlinag
:: poligraf

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе плачете, спомени!
раздел: Избрано поезия
автор: pastirka

Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти.

Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен –
и кръщавам минутите с бликнали светли сълзи.
Как очаквах съдбата да блесне, а в залата тронна
коронясваха други, животът ми тъжен пълзи.

Тате още ме топли със огъня, който запали
сам в кюмбето на сутрин, родена от зимен обков
и се виждам в невинната, страшно далечна реалност
на цъфтящото детство... Но днес съм в житейския ров,

издълбан от годините – само с тъга е запълнен –
и пропуква злакобно ледът под летежа ми мним.
Ретроспекция с минусов знак за стремеж неизпълнен,
не предаден урок за небето пред родния син.

Виждам как се отваря врата и ме вика далече
оня път, в който тръгнаха мама и тате в нощта.
Нека само аз огън да стъкна с последната клечка,
както стори за мене навремето моят баща.


Публикувано от Administrator на 28.09.2023 @ 19:01:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
130 четения | оценка няма

показвания 13104
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Не плачете, спомени!" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Не плачете, спомени!
от mamasha на 29.09.2023 @ 21:54:42
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, колко неизказана болка таят спомените за онези, които вече ги няма с нас. Грижите на ежедневието ни карат да се връщаме към това време, когато сме се чувствали обичани, защитени, безгрижни, защото до нас са били най-скъпите хора - мама и татко. Там, в спомените са останали толкова вълшебни мигове, извисили душите ни, толкова мечти с всичко прекрасно, което те са олицетворявали.
Но пък нали това е истинското предназначение на спомените – да ни даряват мигове душевен покой в трудното ни, напрегнато и понякога нерадостно ежедневие.

Пиша този мой прочит на твоето прекрасно стихотворение, Пастирче, и ми се иска да продължа, но..., извинявай, сълзите са в очите ми.

Благодаря ти, че позволи да вляза в твоя свят спомен и да поплача с него.


Re: Не плачете, спомени!
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.09.2023 @ 18:43:22
(Профил | Изпрати бележка)
Това стихотворение е едно от трите, с които участвах в конкурса на името на Николай Лилиев и за сега знам само, че е сред наградените. Каква награда ми е присъдена ще разбера в понеделник. А днес беше отчетен друг конкурс - шестото издание на "Есенни щурци", от който се върнах с извоювано второ място. Споделям това, защото ви чувствам приятели, а човек трябва да изживява и радостите, и скърбите с близките си хора.
Благодаря ти, че преживя така лично написаното от мен, Мамаша!😍

]


RE: Не плачете, спомени!
от Markoni55 на 30.09.2023 @ 23:00:32
(Профил | Изпрати бележка)
Ти не бързай за последната клечка! Много хляб и ог н има още в теб! И честито за наградите!


RE: Не плачете, спомени!
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 01.10.2023 @ 11:04:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ваня! Не аз, годините бързат и ги усещам, но да се радваме, че се трупат! Прегръщам те!

]


Re: Не плачете, спомени!
от sofia_air на 01.10.2023 @ 05:56:24
(Профил | Изпрати бележка)
Силно и красиво стихотворение!
В светлото завръщане в спомените, се прокрадва нишка на силно разочарование от живота, за да се превърне накрая в разтърсващ вик на отчаяние.
Бъди силна, Мими! Прегръщам те!


Re: Не плачете, спомени!
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 01.10.2023 @ 11:05:12
(Профил | Изпрати бележка)
Много сериозен прочит на написаното от мен, задълбочен и аналитичен.
Благодаря ти, Люси, жива и здрава бъди, скъпа!💖

]