автор: stanina

Все очаквах да хлопне вратата,
даже ключа не бях превъртяла,
но останах сама с тишината
в тази вечер, от студ побеляла.

Телефонът мълчи уморен,
всички вещи лежат по местата,
само аз не намирам покой,
бавно дави ме самотата.

Силуети поглъща нощта,
криви сенки рисува стената,
и часовникът като ехо тиктака
"празнота, празнота, празнота"...