автор: yotovava

Потънах бавно сред нощта.
Преплувах хладните ѝ здрачи.
Изгубих хиляди неща.
И ред дойде – да ги оплача.

Не мога да ги върна, знам.
А сторя ли го – ще са други.
Човек на ръст е по-голям,
щом спре да вярва на заблуди.

Едва ли някому дължа
дори ръждясало петаче.
Не рекох никому лъжа
и да измамя не порачих.

И с всеки – като с роден брат,
споделях свидните си мисли.
Дошла за кратко в този свят,
аз трябва да си тръгна чиста.

Това, което ви изпях,
в минути на безсънни доби,
прощава всеки сторен грях,
защото писано е с обич.