автор: poligraf

За нея колко са ставали пръст,
с кръвта на колко тя е поена?
Земя тъй свидна, две крачки на кръст,
зова я с име свято - Родина!

Независима от век и нещо,
съдбата и́ е пиперлива,
Родината не се избира,
обича се така - горещо!

Там в зени́ците поспряла,
колко само си красива,
гордo си снага простряла,
радост си за обектива.

Когато утрото над теб
нощите с лъчи разплита,
сияеш в изумруден креп,
галиш нежно до насита.

Ти, във стихове звучала,
не един поет пленила,
колко много си ми дала
от магичната си сила!

Независима от век и нещо,
такава, ти, си остани!
Не превивай древните си плещи,
Българийо, васална не бъди!