автор: p12a28n

Нещо свято става в този час
звездите изгряват с ярък цвят.
Небето се разтваря, цялото пред нас
едно творение, приближава този свят

От далеко то пътува
чак от друго измерение, трябва да изплува.
Ще премине, светлият тунел
през който, този свят го бе отвел.

И тук, на земята под небето
майка, с мъка ще роди детето.
Ще поеме първата си глътка въздух земен
и с плача си ще ни каже, че се връща в този свят болезнен!

Но колелото на живота го подхваща
и майчината гръд, смирено то захапва.
не е ли чудо и това-
че роди ли се тяло, долита и душа?

А звездите в нощта съдбоносно се подреждат
като орисници, съдбата му нареждат!
И бележи се животът земен
на всяка длан, си слага щемпел!

Как от детство, в старостта ще мине-
през колко радости и мъки ще премине?
Щастие ли, ще съпроводи му живота
или болка ще му е спътник, чак до гроба?

Чудно нещо е сътворението на нов живот
пречистен дух да връща, в този свят суров!
Да го поквари, да го унижи, да го принизи
и духът след време да омърси!

Ценностите свой, само в спомени да гледа
като слепец, взиращ се в далекогледа.
Вяра в грънци да разлива
обич и любов, в злоба лоша да прелива.

Но защо е нужно, всичкото това
какъв е смисъла, за раждането на нашата земя?
Красивите и нежните цветя
да стават тръни, насели навсякъде света?

Отговор точен, не може тук да се даде
той се знае само там-над нашето небе!
Може би, с раждането си на този свят
на изпит се подлага, всеки един от нас.

В това неизвестно, тъй наречено училище
един живот, се пази в някакво-чистилище!
Там, сред книги, стари, прашни и дебели-
резултатите са ангели-отчели!

И когато те са, слаби, жалки, грозни
сътворението го води-душата срока да повтори!
А пред, строгият поглед от небето-
ражда се отново...то, в ДЕТЕТО!