автор: ivliter

Една вихрушка ноемврийска, палава,
полите на дърветата повдига
и гони гракналите гарвани отрано.
Прическата на хълмовете тя разваля,
с листа очите на небето праши,
пожари пали в клоните на дъбовете стари
и брули круши в раницата на тревите
тръгнали на поход в есенния слънчев ден.
Една вихрушка ръст издига нависоко
и гъделичка по петите слънцето засмяно,
а в пъстрата ѝ въртележка
въртят се сбраните надежди да изпратим скоро
годината доволни от постигнатото и честити.