автор: anaangelova

Нахлузила хомота стар,
вървя с приведена глава
към факела на обичта.
Отивам, знаейки жестоката съдба,
прибавила и черното си расо,
намръщена, навъсена, ала горда.
Избрала огъня пред светлината на деня.
Отърсила косите черни,
като въглени, готови са да изгорят.
Натрошени са чувствата.
Часовникът отмерва точно време.
Но ходовете на съдбата са непремерени.
Жалостиво се мярка самотно врабче,
а после полита в безкрая.
Ала мракът не е синя надежда.
Очите говорят с чудесата,
трябва само да повярваш в тях.
И краят на пътя ще има начало,
илюзиите ще сложа в топлия албум.
Усмивката ще бъде моя лъч,
а крехките ми рамена - житейско знаме.
Понесла силния товар,
ще мога вече да обичам.
Трохичка само от твоята любов,
ще ме направи красива като богиня.

18.09.2023 г.