Целувам ръка
на тази Лейди.
И щом е бяла,
в песен я
превръщам.
Дъха й стоплям
и не питай
защо и как
се спрях,
а и защо
съм влюбен,
може да е
вече минало...
На времето
стрелките
пак премествам.
О, Мариники,
ти си чудесна!