Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 121
ХуЛитери: 4
Всичко: 125

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: BoboDux
:: snejenbor
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта9. Облаци над водата
раздел: Други ...
автор: ina_krein

Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – питат те и слизат ниско над планината.
Разперват криле и кацват върху душата на водата. Да я скрият като воали от погледите на времето само за миг. Да я превърнат в усмивка, да я откраднат от света нежно, за да остане спомен завинаги.
Облаците над водата търсят съкровище между миналото и настоящето в скрити спомени за нежност между небето и земята. Небитие в битието? Обич извън реалността? Или просто облаци над водата пред очите на една тъжна жена.
— Останете още за миг – моли водата.
Тя помни нежността на небето, прегръдките на вятъра, усмивките на слънцето. Навярно и моите усмивки и сълзи, но мълчи. Като жена с достойнство и гордост, която крие разкъсано от мъка сърце под усмивки – облаци над водата в утрото.
Водата може би е нежна вечна душа, носеща болката и обичта в себе си като бисери. Дали я споделя с облаците, когато иска да избяга от себе си? Като мен днес.
— Какви прелестни облаци! – възкликва млада девойка, сгушена в прегръдките на любимия.
— Като дантелен сватбен воал! – шепне той в ушите ѝ нежно.
Облаците над водата се усмихват нежно. А аз крия сълзите си в синия шал.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.


Публикувано от Administrator на 15.09.2023 @ 20:52:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.02.2025 год. / 14:54:54 часа

добави твой текст
"9. Облаци над водата" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: 9. Облаци над водата
от malovo3 на 16.09.2023 @ 00:35:36
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво! Поздрави!


Re: 9. Облаци над водата
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 16.09.2023 @ 20:55:25
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Поздрави!

]