автор: Lombardi

- Зиги , случайно да познаваш моят чичо? Местният свещеник , отец О-Браян .
Съдбата се из хили гадно и плесна вцепенилият се барман по темето. Знаеше много добре на какво е способен пастира но още един от рода О-Браян щеше да превърне това място в последният кръг на ада.
След 5 мин Зиги шавна, наля си едно тройно от най скъпото и напъна пъпеша за да разнищи дяволските намерения на пастора. Нямаше съмнения че има пръст в появяването на тази модерна Мата Хари но факта че се бе покрил далеч от нея , през два континента в трети говореше много.
- И така , познаваш ли чичо ?
- Кой чичо ? – прошепна Зиги
- Моят, отец О-Браян.
- А … да . Мяркал сам го тук там
- Къде е това тук или там ? – продължаваше да любопитства Клио като погледа и стана леко стъклен .
Бармана познаваше отеца много по добре отколкото би му се искало. Как пък би могъл да забрави за три дневният купон в църквата, певческите изпълненията на отчето пиян като кирка и облечен в шотландски килт а при мисълта как пастора изнасяше пламенни речи за ритуално изгаряне на клада на изпратеният му от Ватикана заместник, на Зиги очите му се насълзиха от умиление.
- Имам пред вид само сутрешната литургия в църквата – нагло излъга бармана и невинно погледна Клио в очите. Така де , не беше вчерашен , не беше даже и от онзи ден.

*****

Денят отиваше към края си а дякон Ставрос вече от час се бе втренчил в архаичната техника пред него . Бивш хакер с IQ 165 и дегустатор на животински хранителни продукти , в следствие на малка невинна грешка, вместо да изтегли от секретна база данни първият секретен рок концерт на първата известна рок група в историята, бе предизвикал гражданска война в една африканска държава. От там започнала и така наречената „ африканска пролет“ , режими се сменяли, диктатори идвали и си отивали ,народа страдал и над Африка тегнеше глад и молитви и до сега. На Ставрос разбира се изобщо не му пукаше за Африка и за нейните проблеми но за този концерт се носеха легенди в неговите среди. Говореше се че нещо като криворазбран и обърнат наопаки Woodstock , където лидери по онова време куфели на музиката докато решавали световните проблеми. Ставрос дотолкова бе сломен че захвърли всичко и започна да се скит по улиците, гладен, бездомен и полупиян в търсене на отговори на вечните въпроси в живота – коя е била групата , къде е бил концерта и кой са присъствали и най вече, как е започнала втората световна война. Това продължи няколко години , докато един ден Отец О-Браян не го завари да спи в градина, подкара го с шутове към църквата , поръси го отгоре отгоре със светена вода и даде му звучното име Ставрос. После му тикна една метла и го нарита да чисти наоколо. Ставрос напредна бързо в църковните науки под вещото ръководство на отеца. Изкара един семинар при Зиги и сега можеше да приготви и най изисканите коктейли придружени с изтънчени мезета , вследствие на семинара при Мосю Льо Клер . Отец О-Браян бе много взискателен и почти всяка вечер го препитваше по материята. С ужас си спомни как беше сложил лимон а не лайм в Московското муле на пастора и вратите на ада се разтвориха.
- Здрасти как е хавата ?
Дякона се отърси от спомените и погледна безразлично красивата племенница на коварният Макиавели , неговият господар.
- Здрасти, хавата е кофти.
- Това компютърът на чичо ли е ?
- Ако чичо ти се казва Ной или Адам, тогава да- възмути се бившият запопен хакер– на това нещо най вероятно Господ е щракал божиите заповеди. Това….
- Стига си се стягал и дай да го включим – Клио все нещата в ръцете си.
Дякона безпомощно огледа купищата кабели и други безброй неща накамарени наоколо. След половин час ровене успя да намери нещо което поне малко да му заприлича на античен щепсел.
- Мислиш ли че може да е това ? – обърна се полу разплакан към Клио .
„ Явно чичо е голяма работа щом мама не иска да го вижда и чува докато е жива … Пък и гледай докъде е докарал този нещастник , а бармана… „
Клио реши да не подронва авторитета на фамилията и се зае за работа.
- Разбира се че това , включвай .
Първите 5 минути прекараха в мълчание , втренчени в нещото но нервите на дякона не издържаха
- Ти , гадно голямо архаично подобие на компютър, гнусна дяволска твар – дякона яростно се втурна нагоре за няколко кофи света вода, когато нещото се изкашля, изпъшка и се събуди за живот пръскайки весели искри наоколо.
След искрите последва нежен дим, а голямата като маса кутия започна танца на разбричканата пералня . Изведнъж всичко спря и настъпи злокобна тишина.
- Сигурно Микеланджело е видял това за да нарисува Сътворението на Адам – прошепна Клио
- Кой какво е нарисувал ? – дякона имаше IQ 165 но все пак нещо му бе убягнало
Двамата съзерцаваха чудото на природата в екстаз докато един пронизващ писък не ги качи на полилея а малкият монитор не започна весело да им намига.
След като събраха кокалите си от тук и от там , двамата се приближиха достатъчно за да видят надписа на монитора .
- Не , не ,не – изпищя дякона
- Стига си се глезил бе , пише само „Натисни ме „
- Познавайки чичо ти , ако го натиснем от монитора може да излезе от змията, подкупила Ева в райската градина до африкански диктатор в оригинален размер. Или какво ще кажеш за Чингиз хан , може да го е натъпкал вътре заедно с коня и само да чака натиснем копчета – истерично продължи Ставрос
- Не може да е чак толкова лошо, това в само един стар компютър
- Не може ли ? И капитана на Титаник викал така , ама на. Видя какво стана.
Дякон Ставрос отчаяно поклати глава и се изнесе да лекува грешната си душа с няколко литра Московски мулета като последната му грижа бе лимон или лайм .
- На Титаник не е имало компютри – прилежно отбеляза Клио и решително се запъти към масата – пералня. Кръвта на прадедите и забушува в нея и тогава протегна решително ръка.