автор: apostola

Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моя екран.
На чуждия хляб не посягам,
от своя пък давам на друг.
И чист до жената си лягам-
до днеска достаен съпруг.
Посрещам деня си уверен,
че той ще ми бъде добър.
На всичко съм винаги верен
и нямам в душата кахър.
И вечер си лягам доволен,
че всичко е бѝло по план.
Не искам животът разголен
да ляга на моята длан.
В сезоните крача си смело-
познаван, но скромен и тих.
Избрал съм си пътя нагоре,
макар, че и вятър ме вя.
Но свети ми слънце отгоре
и още...по пътя вървя...