автор: ivliter

В предколедната вечер крача сам
под шепота на тихия снеговалеж –
така се случи.
С украсата си празнична
витрините ме гледат гордо и пренебрежително,
защото празникът за мене е забравил.
И само уличните лампи,
останали си с делничния блясък
към мен са снизходителни –
не забелязват тъжните ми крачки,
ни старата ми дреха.
Под тях един врабец
по белотата на снега
с крачка написва своите послания –
навярно търси съпричастност.
И нека да ни е утеха,
че в самотата си не сме съвсем сами.