- Колко пъти да обяснявам , това е най важният ден в живота ви – Стоунхенд вече месеци се опитваше на набие в главата на съквартирантите си идеята за клетвата към знамето и родината – тогава ще удостоверим че сме готови да дадем живота си за да защитаваме родината от враговете. Ще се посветим на армията и ще направим живота на хората по света сигурен и спокоен.
- Аз съм ок – Рокфорд отегчено погледна Стоунхенд , беше му писнало последният да го агитира по въпроса .
- И аз – Дейвид весело ококори сините си очи
Крис и Еди се спогледаха многозначително , бяха обсъждали положението сериозно и Крис все още имаше някой въпроси
- Искаш да кажеш че след този ден , няма да имаме права над собствено си тяло и душа ? Няма да имаме право на разумен избор , на самостоятелни решения ?
- Тъй вярно – отговори стегнато Стоунхенд – хванал си му цаката .
Крис го погледна и очите му се насълзиха от факта че го има.
Спореха по въпроса от известно време но Еди бе намерил универсалното решение на всичките му духовни и морални проблеми и го тренираше от седмици .
- Обичам всичко това което се случва тук – кръстоса здраво два пръсти зад гърба си Крис – обичам да се търкалям в калта , да изпълнявам командите на майора с бенката на задника и да карам тъпият танк – набра скорост Крис и леко все да му светва на душата. Факта че Господ не го изпепели и не избухна в пламъци пред вид лъжите който бе изрекъл го въодушеви че може и да му се размине.
- И не забравявайте че след това е първата ни отпуска извън оградата , пиене и момичета господа .
Сервитьорката , близначка на онази от бара на лейтенант Пади носеше питиета едно след друго. Еди внимателно броеше колко пъти се подрусват гърдите и от бара до масата и обратно.
- Знаеш ли какво отличава човека от животните ?
Крис отпи замислено от поредната бира .
- Алкохола
Еди замислено поклати глава и направи знак на сервитьорката да донесе още по едно. Стоунхенд на висок глас обясняваше на всички клиенти какво означава клетвата за него и Еди погледна въпросително Нандовски. Голямата глава се наливаше отчаяно с надеждата да забрави , докато Грегори му нашепваше коварни слова в ухото за насилие и други дребни човешки радости.
- Имам няколко свободни мацки – изфука се Дейвид – ако искате ще ви уредя .
- Уреди Чингис хан , поне да си затвори устата .
- Ок, ще му дам дебелата .
Крис проследи галопа на Стоунхенд към една доста охранена мома и поклати одобрително глава.
- Спукана му е работата , тая е по пияна и от него но поне може да носи.
Докато Еди продължаваше да брой крачките на сервитьорката, изведнъж усети лек пронизващ студ . Кристос бе втренчил черните си дяволски очи в него.
- Погледни натам – сръчка приятеля си Еди – да ти прилича на някого ?
- На робот -пияница със счупени двигателни механизми както би се изразил майора с бенката на задника.
Двамата с интерес наблюдаваха как ръката на Кристос ритмично надигаше чашата . На всичко отгоре понякога и не уцелваше но това явно не го притесняваше кой знае колко.
- Мислиш ли че нещо го притеснява ?
- Едва ли . Но можем да го попитаме.
Двамата неуверено седнаха на масата , докато Кристос продължаваше да се взира напред .
- Приличаш на някой който днес е продал душата си на народа и партията – съчувствено допълни Крис , поклати тъжно глава и поръча по още едно.
- Жена – отрони се от устата на робота-пияница
- Не можеш да станеш жена – осъдително поклати глава Еди – може да се опиташ , но повярвай ми , няма да ти хареса.
- Жена , заряза , идиот – завалено уточни Кристос .
Крис и Еди избухнаха в истеричен смях.
.
- Можеш да намериш и по достойна причина за да умреш от пиене - затъркаля се по масата Еди.
- Сигурно е била голямата му любов – Крис не можеше да си поеме дъх от смях – нещастното копеле такова.
Кристос излезе от алкохолният транс и плесна двамата веселяци по вратовете.
- Знаеше португалски
Това вече променяше ситуацията и имаше нужда от сериозно обмисляне . След 5 минути на напъване , Ед се опита да разсее алкохолната мъгла :
- Едно само не ми е ясно , ако ти не знаеш португалски а тя не знае китайски , как сте … разбираш нали ?
- Езикът на любовта е универсален – поучително поклати глава Крис и посочи дебелата мацка, метнала на рамото си пищящият Стоунхенд и поела по пътя на обетованата земя – нека да се разходим на вън.