автор: zinka

Когато реката ми сторваше път
аз смело пресичах и знаех,
че там, на отсрешният бряг е „Отвъд“
и вече ме чакат във Рая.

И точно когато да стъпя на твърд,
вратата се хлопва и – падам.
Събуждам се в този ни свят всеки път
еднакво нещастна и рада.

Сънят който идва през вечер при мен,
когато заспивам щастлива,
навярно ми казва, че всеки роден
на тази земя си отива.

По някакъв начин – и мъчен, и лек,
с прецакан мотор, без гориво,
човек поживява най-много до век,
и после навеки заспива.

И все любопитствам за този ми сън –
когато пресякла реката
на другия бряг вече стъпила съм –
дали съществува „Оттатък“?

Дали ще открехне пред мене Смъртта
вселенската тайна отвъдна,
когато след мене се хлопне врата,
и всичко мечтано се сбъдне?

По скоро си мисля, че няма отвъд.
Но... – пак се отдръпва водата...
Реката галантно пак сторва ми път...
И... – някой пак блъска вратата!

13.09.23