автор: zinka

Не ме обгръщай с поглед. Отвърни
очите си от мен и гледай друга.
Аз съм следа от есенния ден
отнасящ дъждовете си към юга.

Не ми се доверявай. Не, недей!
Ни днес, ни утре – докато ме има.
Мен вятър-странник като лист ме вей
и цялата възторженост ми взима.

Ти своите копнежи не храни
с надежди за взаимност споделена.
Аз винаги ще бъда отстрани –
безцветна като зима и студена.

Върви по пътя си и сей мечти –
на друга нива, мой сеячо стари.
Аз винаги съм там, където ти
не би помислил даже да припариш.

Защото аз сезоните ги знам.
И ветровете сутрешни и нощни.
И няма начин да се върна там,
където с теб не сме горяли още.

12.09.23