автор: Albatros

Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица!
Щом в парка на момченце с колело му падне омазнената верига,
щом келнерът ме гледа адски зло, бакшишът му е малко – и не стига,

щом в автобуса някой стар тъпак изплюе се под мръсната седалка,
щом си помисля – вечният бедняк! – без ремарке е всяка катафалка,
щом призори зора се зазорѝ – а все така не чезне нийде мракът,
щом всичко е пари, пари, пари! – и всякъде от мен жълтици чакат.
До днес ни с едного не съм бил лош! – в безмълвните си римни обиколки.
Готов съм да платя – до сетен грош! – за да спестя ужасните ви болки.

10 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 13, 10 ч.