автор: zinka

Има ме – няма ме.Толкова просто!
Случва се впрочем със всеки.
Спуска душите ни мъдрият Господ,
и ги възнася навеки.

Тук, на Земята очите му топли
благо чрез нашите гледат.
С нокти на прилеп душите ни чопли,
с усет и опит неведом.

Никой не знае какво е замислил –
щом и в добро ни наказва.
В тъмно душите ни плахи разлиства,
в светло върха ни подрязва.

Някога рано, някога късно
всекиго Господ прибира –
като Единствен цвят го откъсва,
за да го... хербаризира


28.08.23