Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 576
ХуЛитери: 3
Всичко: 579

Онлайн сега:
:: Georgina
:: pinkmousy
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗащо хората лъжат?
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

В едно изречение – защото за човек е по-важно да бъде приет отколкото да бъде истински.

Съотнесено към двата вида общества, които обсъждам напоследък – в развитите западни общества хората най-често лъжат за това колко са толерантни, защото нетолерантността не е приета, а в патриархалните общества хората най-често лъжат, за да защитят близките и роднините си. Във всички общества хората лъжат, за да предпазят себе си.

Какво е истина? Кой казва истината и кой лъже?

Според мен има обективна и субективна истина. Обективната истина е материална и може лесно да се установи чрез човешките сетива – зрение, осезание, вкус, обоняние, слух и равновесие. Ако някой ни каже „добър ден”, можем да погледнем небето и да проверим дали всъщност е ден; ако някой ни каже „мирише ми на изгоряло”, можем да доближим източника да миризмата и да проверим дали това е истина.

Субективната истина е много по-трудна за установяване, защото не може да бъде анализирана със сетивата. Ако някой ни каже „тъжен съм”, няма как да проверим дали човекът е тъжен или просто казва така.

Субективната истина може да е променливо понятие. В десети клас бях влюбен в едно момиче и се заклех, че ще я обичам цял живот. Днес съм влюбен в различно момиче и съм готов да се закълна, че ще обичам нея цял живот. В моето съзнание и двата пъти съм казвал истината. Наложено логически и двата пъти съм лъгал.

Субективната истина може да включва противоречиви и взаимно-изключващи се чувства. Случвало ми се е в един и същи момент да мразя и да обичам някого; да съм толерантен и хомофоб; да съм мил и отмъстителен.

Субективната истина е и обществено понятие. В Афганистан, България и САЩ да кажеш истината е съвсем различно. Това се дължи на пирамидата на Маслоу. Тук бих желал да отворя една скоба за този социологичен инструмент, тъй като често го използвам в есетата си. Според мен, като учител по математика, по-точната форма, която описва петте нива на човешко развитие, е сфера, а не пирамида. Така върхът на пирамидата всъщност съответства на центъра на сферата. Това е важно защото пирамидата дава усещане за изкачване и издигане над останалите, а сферата предполага развитие навътре към себе си и себепознаване.

Обратно към субективната истина и нейното социално измерение. Когато физиологичните нужди (храна, вода, сън, здраве) на човек зависят от това дали думите/действията му ще се харесат на някой друг, то той/тя на 90% биха излъгали, за да оцелеят. Нуждата от сигурност (подслон, безопасност, обезпеченост) би предизвикала лъжа в 80% от случаите. Принадлежността (любов, семейство, общност) в 70% и увереността (слава, уважение, себеуважение) в 60%.

И така стигаме до центъра на сферата – самоусъвършенстване (духовност, постижения, учение). Когато всички гореописани нива са ти осигурени, за теб става поне толкова важно да кажеш истината, колкото и да излъжеш 50%. Процентите са избрани произволно от мен – бих се радвал някой социолог да проведе експеримент и да провери дали твърденията ми съответстват на реалността.

Ето защо в едно тоталитарно общество, каквото е Афганистан, в което повечето хора са на горните две нива от сферата, шансът да чуеш субективна истина е много малък. В такива случаи не е изключено да се сблъскаш с обективна лъжа – тоест човекът да излъже за нещо, което очевидно не е така, само и само да се хареса на когото трябва и да оцелее (смятам, че това важи и за България през комунизма).

В българското общество, което според мен се намира в началото на третото ниво на сферата – принадлежност, шансът да чуеш субективна истина е сравнително малък. Ето защо много рядко някой от нас би признал, че е слаб, че се съмнява, че е несигурен в сексуалността си, че поставя под въпрос думите на близък човек. Но все пак се случва.

В американското общество, голяма част от което се намира в центъра на сферата – самоусъвършестване, шансът да чуеш субективна истина е относително голям. И все пак и тук лъжата не е рядко явление, защото хората се притесняват да покажат нелицеприятни черти като хомофобия, расизъм, ксенофобия, които са обществено заклеймени.

Субективната истина за мен представлява да кажеш честно как се чувстваш в момента и да опишеш цялата вселена от усещания, които изпитваш. Тази истина е обект на най-много манипулации и изкривявания. Тъй като повечето от нас сме роби на логиката, често изключваме чувства или понятия, които си противоречат или които ще позволят другите хора да ни съдят като слаби, страхливи, неадекватни, луди. Затова често пропускаме, изкривяваме, лъжем.

Говорейки за лъжата, ето и няколко думи за нея. И тя като истината е тясно свързана с петте нива от сферата на Маслоу. Някои конкретни примери са разгледани по-долу.

Може да лъжем защото ни е страх. Ако по време на комунизма кажеш на агент от ДС, че си пишеш с американец и му предаваш тайните на Вазовите машиностроителни заводи, можеш да бъдеш арестуван и убит. Съответно ако те попитат дали го правиш, най-нормалното е да излъжеш.

Лъжата идва често, когато изпитваме срам. Например ако някой те попита дали обичаш печена тиква, но ти се срамуваш да кажеш „да”, защото това ще издаде селския ти произход, не казваш истината (по Елин Пелин – „Печена тиква”).

Изричаме лъжа, когато не сме преценили последствията от собствените си действия. Когато бях дете, хвърлих камък по друго дете и го ударих под окото. Когато хвърлях камъка не мислех, че ще го уцеля. Изведнъж се озовах в ситуация, която не бях предвидил, затова накарах другото дете да излъже, че е паднало и се е ударило на земята.

Лъжем, за да се почувстваме по-готини отколкото сме. Наскоро, докато още разсъждавах върху смисъла на истината и лъжата, отидох на разходка във Витоша. Бях седнал на една каменна река в посока Алеко-Бистрица, когато се зададе чужденец. Той ме поздрави и отбеляза какво хубаво място съм избрал за почивка. „Това ми е офисът” – отвърнах гордо и се усмихнах. „Тук ли работиш?” – учуди се чужденецът. „Да” – излъгах аз. „И изкарваш пари?” – продължи да се възхищава той. „Да” – продължих да лъжа аз. Когато чужденецът си тръгна се почувствах разочарован от себе си. Защо излъгах така безсмислено, за да се издигна в очите на непознат човек? Защото ми се прииска чужденците да се възхитят и да завидят на един българин, че е успял да си подреди живота по-добре от тях.

Друг път лъжем просто за забавление. „Колко имаш на класната ?” – попита ме майка ми, когато бях в шести клас. „Тройка” – излъгах аз. Видях как очите и се разширяват от гняв и страх. „Шегувам се, шестица” – казах аз и се забавлявах на противоречивите чувства, които се бореха в нея.

Лъжем за секс. Когато бях в Германия на няколко пъти ми се случи красиви момичета да проявяват интерес към мен, но когато разберат, че съм от България да прекратят общуването. „Защо не кажеш, че си Дани от Вермонт” – посъветва ме един колега. Никога не пробвах, защото го намирах за унизително, но познавам двама приятели (от бивша Югославия и от Пакистан), които след като излъгаха, че са от САЩ успяха да свалят момичетата, от които се интересуваха.

Има разлика между осъзната лъжа и неосъзната лъжа. В първия случай индивидът много добре знае каква е истината, но избира да я изкриви или скрие. Във втория, индивидът няма представа каква е истината, но просто повтаря това, което е обществено прието, за да оцелее.

Това разграничение е свързано с двете нива на осъзнаване на швейцарския психолог Карл Густав Юнг – личното неосъзнато и общественото неосъзнато. Така на лично ниво, определен човек може да не си дава сметка, че е способен на кражба и да заклеймява всички крадци (гледайте филма „Урок” по тази тема). На обществено ниво, цяла една държава може да си мисли, че в нея няма нито един гей – твърдение на иранския президент Ахмадинеджад.

Затова, когато често обвинявам родителите си, че са ме излъгали за нещо, те сконфузно признават, но уточняват, че не са си давали сметка, че лъжат.

На последно място бих желал да разгледам разликата между добронамерена и злонамерена лъжа. Понякога истината може да убие. Когато мой близък познат разбра за диагнозата си „рак на панкреаса”, почина само за месец, при положение че докторите му даваха година. Последните думи в болницата му бяха „благодаря ви, докторе, но допуснахте само една грешка – не трябваше да ми казвате истината”.

Предполагам, че съществуват още хиляди причини и нюанси човек да излъже. Както се подразбира от това есе, самият аз съм лъгал безброй пъти в живота си и продължавам да лъжа и до днес. От това, което виждам около себе си, така правят и останалите хора. Истината и лъжата се преплитат постоянно в нашето ежедневие. Няма човек, който е винаги истински или държава, където винаги се казва истината. Това не е и нужно. Нямам за цел да изоблича или обвиня някой, или да предложа решение как нещата могат да се поправят. Просто изразявам гледна точка за тези, на които им е интересно да разсъждават по въпроса.


Публикувано от Administrator на 04.08.2023 @ 11:26:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

14.06.2024 год. / 20:51:31 часа

добави твой текст
"Защо хората лъжат?" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Защо хората лъжат?
от malovo3 на 06.08.2023 @ 23:27:39
(Профил | Изпрати бележка)
Добър материал! Поздрави!


Re: Защо хората лъжат?
от Patrizzia на 04.08.2023 @ 15:28:39
(Профил | Изпрати бележка)
Някои лъжат хората, някои лъжа, че са хора...