автор: ivliter

Горят небето и земята –летен ад. И между тях се пържим ние като риби в големия тиган на лятото. Готвачът-слънце търпеливо ни обръща с вилицата на лъчите си и сладостно премлясква.
А подредените край пътя тополи са рибите кости забили се надълбоко в синьото безчувствено вече небце на небето. При тези над четиридесет градусови температури светът започва да се топи и омеква – замирисва на мърша. Подивелият живак в термометъра при следващия си скок, без засилване, като нищо може да пробие тавана и да изскочи навън. От напуканата кожа на земята излизат непоносими зловония от продънилия се ад. Реката, свалена и изсулена змийска кожа, простряна съхне в недишащата долина. Дори задъханият хоризонт се чуди накъде да бяга – къде ли можеш от такава жега са се скриеш, като морето е толкова далече? Замира всичко в този пек – в салмонелата си тишината изпуска неприемливи газове. Земята преживява топлинен силен удар, а снеговете са още толкова далече…