Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Paradisodreamshotel
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14159

Онлайн са:
Анонимни: 477
ХуЛитери: 3
Всичко: 480

Онлайн сега:
:: Oldman
:: Heel
:: mig

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато любовта си отиде
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно
удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, после размазазано от скучайни стъпки. Имам криле, ала те са закърнели и толкова крехки, че се чупят. Душата ми е кратък стон, а понякога се събужда вихърът от емоции.... Никой не рзабира краткостта на духа. Стоновете от събрани шепнещи думи. Тъгата, седнала до пътя, слабото шумолене на безразличието ме обезкуражават. Белезите са, сломена гордост. Безсмислието засега е най-голямото ми оръжие. Спомените са болезнени отражения на отминалата любов. Косите плачат, коленете се огъват. Очите са ослепели. За да не виждам болката , за да избягам от реалността. Той си тръгна, понесъл вещи, произнесъл заклинания. Няма го. За кой да продължа да живея?....
Свирепо в мен тишината вика. Хармонията е безполезен вик. Гласът ми е пустинен. Пясък и горещина. Това остана след куфар и удяряща се врата...


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.07.2023 @ 14:31:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1100 четения | оценка 5

показвания 97794
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Когато любовта си отиде " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Когато любовта си отиде
от mariq-desislava на 01.08.2023 @ 21:51:51
(Профил | Изпрати бележка)
Като моментална снимка са твоите текстове - концентрирани чувства, капсуловани завинаги.{}