И времето измислено във мен умря.
Опитах се в света да те открия -
Но има ли те? -питам се сега.
Къде е твоята магия?
Преминах през безкрайни океани,
изгубвах се в най-древните земи,
промушвах се през северни сияния
с една надежда - само да си ТИ.
Откривах те. И губех. Във всемира
очаквах най-прекрасната звезда.
В очите ти, приятелски намигващи,
опитах се да търся любовта.
Обичах те. И мразех. И наричах.
Пред мен да спреш, да дойдеш призори.
За теб откъснах първото кокиче
и блесна пролет в твоите очи.
И тъй, ранима и негласна,
очакваща и търсеща любов,
оставам твоя сянка бясна ...
Да, точно - бясна от любов.