автор: Lombardi

Лейтенант Пигълтън размаха тоягата и строи всички екипажи . От остатъците сглоби още един , но както и ги смяташе , оставаше един свободен човек .
- Пади , остана ми един новобранец свободен – оплака се лейтенанта.
Пади помръдна мустаци и се замисли за интелигентният коефициент на колегата си.
- Дай го насам
- Новобранец – изрева лейтенант Пигълтън към панически моткащият се Стоунхенд, търсещ да се присламчи към нечии екипаж .
Лейтенант Пади изгледа пребледнелият кандидат убиец и това което видя никак не му хареса. Лека усмивка озари лицето при мисълта как да му разкаже играта.
- Днес , ти ще бъдеш моят асистент .
Стоунхенд се наду като разгонен паун .
- Новобранци , днес ще се запознаете с основните части на танка . Ще ви обясня как да влизате вътре , да излизате и други абсолютно безполезни неща за цялата ви кариера . Тъй като не обичам да говоря на висок глас, новобранеца Стоунхенд ще се дере вместо мене. Аз ще говоря на него , а той ще крещи на вас . Има ли въпроси ?
Добре , всеки екипаж да се строй за някой танк Стоунхенд .
Бързоооо – неистовият крясък накара офицерите да подскочат няколко метра – мърдайте се малки тъпи копеленце , всеки да се строи за някой танк. Кристос , на китайски ли да ти го кажа ? Размърдай си малкият , мургав ,дребен, кльощав задник .
Докато Стоунхенд се носеше по петите на колегите си и бълваше змии и гущери , двамата офицери се бяха настанили на една походна маса и наблюдаваха представлението.
- Нали знаеш че довечера на този ще му се с тъжни ? – констатира Пигълтън
- Заслужава си , погледни го. Перфектно изгладена униформа , обръснат до голо , типичен натегач . Много прилича на тебе – злобно погледа колегата си Пади.
- Прав си – тъжно констатира лейтенант Пигълтън и погледна към по младата си версия която точно в този момент се разхождаше напред назад пред екипажа на Еди със скръстени на гърба ръце.
- Стоунхенд , накарай ги да направят малко лицеви опори – захили се гадно се старата версия
- Поскарай им се малко . Да видят колко си зъл –сръга в ребрата колегата си Пади.
Стоунхенд се зачерви от вълнение и справедлив гняв изпълни душата му , както би казал поета. Навря потно лице в Еди и задиша тежко :
- Ти безполезно, право пикаещо същество, искаше да ме направиш водач, да търча пред танка . Хрътката Стоунхенд , а ?
- Колко време ще висим така ? И къде по дяволите се мотае Стоунхенд . Не го виждам и при другите - обърна се отегчено Еди към другите членове на екипажа , като тотално игнорира пръскащият лиги Стоунхенд .
- Би трябвало да получава инструкции от лейтенант Пади , нали ще му бъде гласът , преставаш ли си – из хили се Дейвид.
- Притеснявам се за Стоунхенд – загрижено поклати глава Крис – нещо не е наред , определено нещо се е случило . Усещам го.
На Стоунхенд кръвното му се качи в небесата . Мисълта че избледнява го побъркваше и реши да опита късмета си при друг екипаж.
- По 1000 лицеви опори – изкомандва новоизлюпеният генерал екипажа на Кристос . Последният измърмори нещо гадно на китайски и се пльосна в калта заедно с Грегори и други двама несретници.
Стоунхенд бе доста объркан , явно само екипажа на Еди не го виждаше но не можеше да разбере защо. Реши да отложи проблема за по късно и насочи вниманието си към един висок около 1,80 тип с голяма глава.
- Курсант Нандовски , командир на екипаж .
Стоунхенд се изхили гадно. Явно природата и шефа на наборната комисия се бяха из бъзикали яко с този . Ако изобщо можеше да се натъпче в танка, главата му щеше да стърчи отгоре като сателитна чиния с което щеше да предизвика ръкопляскания от страна на врага. Стоунхенд се зачуди дали за негово добро да не му боядиса главата в защитен цвят , когато лейтенант Пади му дръпна каишката обратно.
- Имате два часа да разгледате.
Под одобрителните погледи на лейтенантите , новобранците се юрнаха към танковете. Крис видя една дупка отпред и се предпазливо погледна вътре.
- Елате да видите.
- Сигурно е врата на шофьора -замислено се обади Еди – виждам три педала и две ръчки.
- Може Стоунхенд да знае за какво става въпрос ама къде се скатава това откачено копеле – огледа се Дейвид
Последният точеше лиги и като неуверена немска овчарка обикаляше около танка , не знаеше дали останалите го виждат или не, затова си мълчеше и се правеше че нищо не го интересува.
- Това е мястото на механик-водача – Стоунхенд се бе телепортирал направо в дупката след като чу името си – трите педала са газ , спирачка и за смяна на скоростите а с двете ръчки завиваш на ляво или на дясно .
Четиримата членове на екипажа го изгледаха замислено , дори по лицето на Рокфорд се появиха наченки на много малък интерес.
- Не може да е това , няма даже и климатик – поклати глава Дейвид .
- Няма мигачи – пророни Рокфорд – не че ме интересува , просто отбелязвам .
- Добре дошли в армията , господа. Няма климатик , няма мигачи , няма предпазни колани и представете си , няма даже и клаксон – Стоунхенд едва се побираше в кожата си от яд – Крис, това ще ти е мястото през следващите 4 години така че размърдай си писателският задник и се наври вътре, веднага.
Крис преглътна на сухо и се подчини на желязната воля на Стоунхенд.
- Яко , а ?
Крис се почувства като една много голяма мишка , хваната в един много малък капан. Мисълта че ще прекара 4 от най хубавите години от живота си в опити да се научи как да убива някого или дори само как да подкара тази, изобретена от някой болен мозък машина му се стори абсурдна от една страна , от друга изключително депресираща. При идеята че догодина , нямаше да бъде един от многото джулай морнинговци както досега а щеше да бъде готов да им забие един снаряд между очите , света се завъртя и Крис се разциври.
- Стига ти толкова емоции за днес, ще свикнеш – потупа го по главата доволно Стоунхенд и го издърпа от дупката – Сега елате да ви покажа и другите помещения.
Камионите се друсаха бавно по обратният път и всеки бе зает със собствените си мисли . Кристос бълваше тихо явно гадни ругатни на някакъв език .
- Как е ?
Кристос го погледна с черните си очи , на Еди изведнъж му стана много студено и реши да си трае. Единствено Стоунхенд весело продължаваше да сипе военни гнусотии от рода на люкове, снаряди и други подробности от изминалия ден. Нандовски се почеса по очуканата, от опитите да навре в танка глава и му заби един. Настъпи благословено мълчание.