автор: hunterszone

Като жарава в мрака.
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината
                    всеки звук.

Като дете в гората
лутам се във кръговрата.
Отново сам със себе си оставам тук.
Потъваме в отблясъците на луната.
И образуваме с телата си
                    перфектен кръг.

Като следа в следата.
Като скрита дарба.
Със теб отплуваме завинаги отвъд.
И никой нам не ще повярва,
когато мине тихо
                    по утъпкания вече път.