автор: pinkmousy

Искам те. Преди края на света.
Преди да засвистят над нас ракетите.
Докато още вярвам в чудеса.
Докато още има ги моментите
на разговори, реещи се в етера.
На погледи, разтапящи пространството.
На премълчани думи-междуметия.
На аз и ти, свободно странстващи.
Искам те. Преди края на света.
Защото теми хиляди останаха.
Защото предизвикваш ми ума.
Защото чувствам колебанието.
Защото този свят е съвършен -
със всичките си малки недомислици.
Със всички странници, и с мен -
уж цяла, а реално -хиляди,
дори милиарди мънички звезди,
блещукащи наоколо във нищото.
Навсякъде съм. Малко ме боли.
Искам те. За да ме изградиш.