автор: zinka

Аз съм зад старата виснала кожа.
аз съм зад редките бели коси.
Аз съм жената, която не може
вече с косата треви да коси.

Вече не виждам в небето звездите,
лунният диск е замрежен в мъгли.
Бих разпознала в тълпата добрите
ала се губят сред многото зли.

Съмне ли, мръкне ли – няма надежда.
Светлото чезне, тъмата расте.
Суча кълбета от пареща прежда
и си мечтая да стана дете...

2023