автор: LeoBedrosian

Летоструйно изригва
слънцебиенето по
отшумяващи локви
и пляскокрила на
закъснели за любов
гълъби, тънещи в
безразлични курешки
оплакват чуканчетата
на закърнели нокти.

овдовели кучки
кръвожадничат по
млади кутрета
със татуирани зъби,
отвлекли безхормоналните
им желания.

Омекотени питони
вникват невиждащо
в набъбнали деколтета
на разгонени павианки,
готови за паричен разплод.

Слънцето отдръпва
своя сенилен прилив
от облагодетелствената
земя без да обещава
утрешно пиршество
на тялото и душата
и тогава настъпва
нощта на ялови таласъми
сред които се чувствам
най-добре...!