автор: p12a28n

Днешни, истински причини пречат
сиви мостове, с кули от реалности ни делят.
Към тях се втурват, душите ни горещи
стиховете ни събират, за кратки тъжни срещи!

Ти ме викаш с молещ глас...ЕЛА-
подай ръка, от другата страна-
слънце нека грее, оставащата ми съдба-
губя в мрак моята звезда!

Ще те търся и на края на света!
Ще съборя кулите на реалността!
Ще те викам, в непрогледната мъгла!
Ще си видиш отново своята звезда!

В стиховете, ще ме водиш скрито
тръпката, в сърцето ти ще те издава тихо.
Двама, ще минем моста, слети в едно
наше, ново слънце ще запалим, по земното кълбо!